В началото на статията искам да подчертая, че целта с която я пиша е да предам на разбираем език, своята теза по темата. По никакъв начин не претендирам, че дефинициите са академично издържани или примерите изчерпателни, така че се надявам да проявите търпение и снизходителност :)
Преди да изложа моето мнение за проблемите на валутите, които в днешно време наричаме пари, нека започнем от началото.
Какво е пари?
Всеки от нас по един или друг начин се е сблъсквал с историята за началото на търговията като натуралната размяна - аз ти давам една овца, ти ми даваш 3 кокошки. Това е една от тезите за първите основи на търговията. Има и друга теза, която за мен лично е по-правдоподобна, според която търговията се е зародила като дълг. Според тази теза първоначално хората са живели в малки затворения общества и са били изключително зависими един от друг. Съответно и понятията за мое и твое са били по-размити от тези в днешно време. Търговските взаимоотношения са били по-скоро от вида: отива Иван при Петър и му казва - "Много ми харесва твоя кон". Съответно Петър отговаря - "Добре, вземи го, подарявам ти го". От този момент нататък Иван е в дълг на Петър. След време Петър отива при Иван и му казва: "Много хубава дъщеря имаш, искам да я взема за жена" и Иван отговаря "Добре, давам я". Сега пък Петър е в дълг към Иван и т.н.
Така или иначе, която и от двете тези да е вярна или може би и двете едновременно, подобен начин на търговия създава изключително много пречки:
1/ На теб ти трябва овца и искаш да купиш от Иван срещу 3 кокошки, но Иван не иска кокошки, на него му трябва кожа от вълк например. С други думи, трудно е да намериш човек, който има това, от което имаш нужда ти и търси, това, което предлагаш в размяна.
2/ Трудно е се определи цената на даден продукт или по-точно трябва да се помнят и пресмятат толкова цени, колкото продукти има - колко кокошки струва кравата, колко кокошки струва еленовата кожа, колко яйца струва кравата, колко яйца струва еленовата кожа и т.н.
3/ Рядко това, което ти продаваш е делимо до толкова, че да получиш точното количество от търсената стока. Например - имаш крава, а искаш да си купиш кокошка. Кравата е много по-скъпа от кокошката, за това за да е честна размяната трябва насреща да получиш 10 кокошки. Проблемът е, че ти искаш една, не искаш 10. Решението може би е да разделиш кравата на 10 парчета, но тогава тя ще загуби част от стойността си - парче от крава не може да дава мляко :)
4/ Трудно е да се спестява сега произведеното за да го похарчиш в бъдеще, когато имаш нужда от него. Например ти гледаш картофи. Извадил си 100 килограма картофи, изял си 50. Искаш останалите 50 килограма да ги размениш срещу нещо, от което имаш нужда, но те не ти достигат. Логично е да искаш да ги запазиш и когато събереш достатъчно картофи да си купиш това, което искаш. Проблема е, че картофите се развалят. Ако не ги изконсумираш или продадеш в даден период от време те губят стойността си. Такъв е проблема и с повечето стоки, които се произвеждат.
5/ Всяка търговска сделка се нужда е от един вид експертна оценка - да ти продаваш крава, но тя добре гледана ли е, млада ли е, здрава ли е, ялова ли е и т.н. Това са все неща, които променят стойността и в дадената сделка. С две думи една крава не струва толкова колкото друга крава. Същото се отнася и за почти всички останали обекти на търговията.
6/ Не всяка стока е лесна за транспортиране и продажба - кокошките лесно ще бъдат занесени на пазара, кравите също, но 1 тон речни камъни ... това е друго нещо :)
Поради всички тези причини и много други хората стигат до концепцията за пари. Парите като най-широко понятие са всички стоки или услуги, които даден човек е готов да приеме като заплащане и които той приема не за да ги употреби, а за да ги размени на свой ред срещу, това което той иска да закупи. С думи прости - аз ти давам моята крава срещу твоите кокошки, не защото искам кокошки, а защото знам, че мога срещу част от кокошките да си купя еленовата кожа, която всъщност искам.
Историята познава много различни неща, които хората са използвали като пари. Някой са изпълнявали ролята добре, други не чак толкова. Като пари са се ползвали - кожи, овце, роби, редки миди, сол, вода и какво ли още не.
Също така много често е имало няколко различни вида пари, които са съществували паралелно. Такива примери имаме и от съвсем близкото минало. Например по време на войната в Ирак, в една област на страната населението се издържало основно с животновъдствo. В района минавала река, чиято вода била подходяща за пиене от добитъка, но не и от хората. За това и местните жители за питейни нужди разчитали на доставки на бутилирана вода от близките градове. Същевременно за да финансира военните действия иракското правителство печатало местната валута в количества, в които намерело за добре. В резултата имало хипер-инфлация и местните жители в един момент просто отказали да приемат при сделки тези "декретни" пари. За да не спре икономиката в региона се появили няколко паралелни вида пари за търговия - за по-малки сделки се използвали цигари и вода, за по-големи сделки - овце.
Но отново да се върнем в миналото. С времето някой стоки се оказали по-подходящи за при от други. По-добрите пари изтласкали по-лошите. Например една от стоките, които е изпълнявала най-добре ролята на пари, при това за много дълъг период от време била солта. Всеки имал нужда от сол - с нея е можело да си съхраняваш храната много по-дълго време; за да са ти здрави животните е било важно да им се осигурява и сол като част от менюто; солта била много ценена в арабския свят, понеже помагала на тялото да задържи влагата и т.н. Освен това солта не се разваля, лесно се съхранява, лесно се пренася, лесно се дели, лесно се разпознава - това са качества, които както показахме с примерите по-рано са важни за една стока за да изпълнява ролята на пари.
Добри пари
Аристотел е първия философ за когото ни е известно, че е работил над дефиницията за "добри пари". Той извел няколко основни характеристики, които добрите пари трябва да притежават:
1/ Те трябва да са трайни, т.е. да не променят характеристиките си с времето. За това и кокошките или пък доматите не са подходящи за пари.
2/ Те трябва да са преносими, т.е. да имат висока стойност в малък обем. За това и желязото не е подходящо за пари, въпреки че е много трайно.
3/ Те трябва да са делими, т.е. да можеш да разделиш дадената стока на части и сумата от стойностите на тези части да е равна на стойността на цялото. За това и картините не са подходящи за пари - макар и ценна ако разделиш Мона Лиза на части, тя ще загуби голяма част от стойността си.
4/ Те трябва да имат собствена стойност, т.е. стойността на парите да идва от тяхната вътрешна ценност, а не да зависи от външни фактори. За това и "декретните" книжни и електронни пари не са добри пари, защото те се използват тъй като са наложени със закон от дадена държава, а не защото пазарът ги е избрал за такива.
Към тези основни характеристики на добрите пари можем да добавим и още няколко:
5/ Те трябва да са широко приети, т.е. болшинството от хората да са готови да ви предоставят стоки и услуги срещу тях. За това и картинките от дъвки турбо например не са добри пари :)
6/ Те трябва да са лесно разпознаваеми и оценими, т.е. при сключване на сделка лесно да се определя стойността на предложените пари. За това и диамантите например не са подходящи за пари - за всеки отделен диамант е необходима експертна оценка за да се прецени стойността му - тя зависи от размер, цвят, чистота, шлифовка и какво ли още не.
7/ Те трябва да са взаимозаменяеми, т.е. 1 единица от дадените пари да е равна на всяка друга единица от същите пари. За това и редките вина например не са подходящи за пари - всяко вино има различна цена и в общия случай една бутилка не е равна по стойност на друга бутилка.
Тук е мястото да кажем и кои са стоките изпълнявали най-добре ролята на пари, тези които са издържали теста на времето. Предполагам, че почти за никого няма да е изненада, че това са златото и среброто. Исторически по-често и по-широко използвано за пари е било среброто. Причината за това е, че то се среща в по-големи количества в природата и съответно е било по-лесно да се използва не само за големи, но и за малки транзакции в ежедневието. Ако приложим горните критерии към златото и среброто ще открием, че те ги изпълняват перфектно. Всички гореизброени критерии се покриват и от останалите ценни метали (платината, паладия, родия и т.н.). Почти нищо друго не се вписва в изискванията на "добрите" пари.
Какво представляват днешните пари?
Много хора в днешно време не знаят какво представляват валутите, които всички приемаме за пари. Широко срещано е например разбирането, че днешните валути имат някакво покритие, което стои зад тях в централните банки - злато или нещо друго. Това не е така. В днешно време не съществува нито една валута, която да има за покритие нещо физическо и имащо своя вътрешна стойност. За покритие на своите валути централните банките твърдят, че държат злато и валутни резерви. На практика обаче никоя банка не казва точно колко струва в дадената валута 1 грам злато. Също така ако човек отиде в дадената централна банка със съответната валута, няма никакъв шанс срещу нея да получи някакво фиксирано количество злато. За това, макар че централните банки наистина да държат съществени резерви от злато, то по никакъв начин не се явява покритие на дадената валута. За това и можем спокойно да твърдим, че всички съвременни валути всъщност имат за покритие други валути или ... те практически нямат никакво покритие.
Как се е стигнало до тук е много дълга история. С две думи - стъпка по стъпка. Първо широко се е използвало среброто за пари; после по политически причини - златото; след това се е минало на валути със златно и сребърно покритие (златен или сребърен стандарт); после към златно покритие само на ниво търговия между държави; после на покритие с долари и чрез него към златото, тъй като само долара е запазил златото си покритие (Система Бретън Удс) и на края към пари без никакво покритие (през 71-ва Никсън премахва златното покритие на долара).
Така стигаме до днешни дни, когато всички валути нямат никакво покритие и нищо не ограничава количеството на единиците от дадената валута освен волята на самото правителство.
Защо днешните валути не са добри пари?
Краткия отговор - защото не ги е избрал пазарът. Всички днешни валути са наложени за употреба чрез закон. Държавата ни принуждава да ги приемаме и да си плащаме данъците с тях. По този начин държавата ни принуждава да ги използваме и предпочитаме в ежедневието преди други алтернативни видове пари. Ако живеехме в един по-свободен свят, в който хората сами решаваха какво да използват за пари, считам че доста бързо днешните пари щяха да бъдат изтласкани от обръщение по волята на пазара. Защо? Нека да обясня.
Какво всъщност определя стойността на парите - например колко струва един хляб? Стойността на парите е пряко зависима от количеството на стоките и услугите в една икономика и обратно зависима от количество на тези пари. С други думи, колкото повече имаме от дадена стока в една икономика, толкова по-ниска е цената на тази стока (защото предлагането е голямо) и обратно, колкото е по-рядка стоката, толкова е по-висока цената и. Същевременно колкото е по-голямо количеството на парите в една икономика, толкова по-малка е тяхната покупателна способност (цената им) и обратно.
За да онагледим нека да разгледаме следния пример: Имаме една лодка, в която се намират 3-ма корабокрушенци. Единия има един портокал, а другите 2-ма имат по 5 евро. Този с портокала е готов да го продаде. Въпросът е колко струва този портокал в този момент? Той струва 5 евро, защото толкова е готов да даде всеки от другите 2-ма корабокрушенци - те искат портокала и без това няма какво друго да си купят с парите, така че са готови да ги дадат всичките за него. Да речем обаче, че единия от тях си пребърква още веднъж джобовете и открива още 5 евро. Колко е сега цената на портокала? Отговорът е 10 евро - отново, корабокрушенецът няма какво друго да си купи с тези 10 евро, така че е готов да ги даде всичките за портокала.
От този пример ясно е видно, че цената на портокала е пряко зависима от количеството пари в икономиката - когато количеството пари в обръщение се увеличи, съответно се увеличава и цената на стоките (или погледнато от другата страна - пада цената на парите, защото те вече не са толкова "редки"). От тук мисля, че лесно може да се стигне до дефиницията за инфлация - Инфлация е увеличението на парите в обръщение. Подчертавам, че инфлацията не е увеличението на цените на стоките и услугите в икономиката, това е просто резултат от инфлацията. Увеличението на цените е резултат от увеличението на парите в обръщение.
Това е и един от основните проблеми със съвременните пари - тъй като не са ограничени от никакъв материален ресурс, които да се използва за тяхно покритие, правителствата могат да печатат колкото си поискат от тях. Ако имахме например истински златен стандарт в САЩ и американското правителство искаше да напечата още долари за да ги пусне в обръщение, щеше да му се наложи преди това да намери от някъде златото, което да служи за покритие на тези новонапечатани пари. В днешно време това не е така, в днешно време те просто ги създават от нищото.
Много читатели по-добре запознати с материята в този момент ще кажат - "Това не е вярно. Стойността на парите не зависи само от тяхното количество, но и от скоростта, с която се въртят в икономиката". Да така е. Други ще кажат - "Не само централните банки печатат пари, много повече пари се печатат във вид на дълг от търговските банки". Да това също е така.
Проблемът на съвременните пари за мен е огромния контрол, който централните банки имат върху всички тези параметри на паричното предлагане - върху количеството напечатано от централните банки, върху количеството създадено от търговските банки и дори върху скоростта на обръщение на парите в икономиката.
Проблемът е, че понеже централните банки имат тази власт, те чрез нея насочват световната икономика в посоката, в която решат. Това води следните проблеми:
1/ Тази власт е концентрирана в ръцете на малка група хора, които не са избрани от никой, но реално държат юздите на целия свят в ръцете си, т.е. до тук с илюзиите за домокрация в развитите държави :)
2/ Самата идея за насочване на тези парични потоци към един или друг сектор на икономиката означава да се създадат изкуствено дисбаланси. Вместо самия пазар да определени каква част парите да минат през големите търговски банки на Уолстрийт например, това се решава от управителния съвет на Федералния резерв на САЩ (ФЕД). Това значи, че тези пари няма да отидат в друг сектор на икономиката, например машиностроенето. Това значи, че ФЕД, а не пазарът решава кой сектор да се развива и кой не. В резултат, изкуствено ще имаме, например, повече инвестиционни брокери отколкото инженери, повече деривативни инструменти отколкото машини, при положение, че явно пазарът показва, че трябва да не е така. Така се създава дисбаланси, който рано или късно ще бъде коригиран при това с големи последствия за икономиката.
3/ Подкрепят се бизнеси, които при други обстоятелства биха фалирали и съответно фалират бизнеси, които при други обстоятелства биха били конкурентно способни и биха произвеждали търсена от пазара продукция. Отново това е резултат от насочването на парите към един или друг сектор и отново се създават дисбаланси - подкрепят се провалили се предприятия и се обричат на фалит продуктивни предприятия. Тук може би е и момента читателя да се замисли, дали наистина системата, в която живеем днес е капитализъм, защото това, което описваме е много по-близо до централно управлявана икономика :)
4/ Централните банки имат 2 посоки на действие, те имат избор - да свият паричното предлагане или да го увеличат. Ако го свият страда икономиката като цяло и в общия случай те нямат контрол върху това, кой сектор страда от тези мерки. От друга страна ако увеличат паричното предлагане, те могат да го насочат в посоката, в която сметнат за нужно. За това и централните банки почти винаги прибягват до увеличение на паричната маса като средство за управление на икономиката. Това обаче има доста сериозни последствия.
Нека отново да се върнем на нашия пример с 3-мата корабокрушенци. Да предположим, че единия има 3 портокала, а другите 2-ма имат по 5 долара. Това значи, че всеки от тези 2-ма може да си купи по портокал и половина. Отново да предположим, че единия намира в джоба си още 5 долара (той е централната банка и си ги напечатва все едно). Сега вече този с 10-тте долара може да си купи 2 портокала, а този с 5-тте може да си купи само 1. От този пример се вижда, че печатането на пари е обезценило вече съществуващите пари - преди 5 долара са купували портокал е половина, а сега купуват само 1 портокал. Очевидно спестяванията и на двамата (първоначалните 5 долара) са се обезценили (намаляла им е покупателната способност). Тъй като единия от двамата корабокрушенци има вече 10 долара, въпреки че неговите първоначални 5 долара са се обезценили все пак може да го преживее, защото с новите 5 долара си покрива загубата, че дори може да си купи и половин портокал в повече. От друга страна другия, които пак има само 5 долара си е на чиста загуба. Очевидно е, че в случая покупателната способност се е прехвърлила от джоба на единия в джоба на другия.
5/ Горния пример ясно показва още един от проблемите, които увеличението на паричната маса от централните банки създава - намалява покупателната способност на спестовната част от населението (спестяванията на хората). Кой основно губи от тези политики - хората, които имат спестявания, пенсионните фондове и т.н. Това означава също така, че се наказва спестяването и се поощрява взимането на кредити (тъй като предизвиканата инфлация намалява реалната лихва по тези кредити). Това предизвиква много сериозни дисбаланси в икономиката - за да има производство и инвестиции трябва да има капитал. Капитализъм без капитал не съществува. Капитал се натрупва, когато се отказваш от настоящото потребление и го запазваш за в бъдеще, т.е. когато спестяваш. С други думи в резултат на тези политики се унищожава капиталът в икономиката и се поощряват високо рисковите инвестиции, направени със заемен капитал. Съответно се поощрява надуването на спекулативни балони (в акциите, в имотите, в дълговите книжа...).
Всички тези проблеми ме карат да твърдя, че днешните пари не са "добри" пари. Те позволяват на централните банки да създават дисбаланси в икономиката, които са точно това, което си мислите - изместване на цялата система от балансираното положение. Системата обаче търси баланса и рано или късно следват корекции, каквато виждаме последните 5 години (от 2007 до днес). Днешните управители на света (управителните съвети на централните банки) си мислят, че могат да балансират по ръба на ножа, че могат да настройват системата в движение и да предотвратят корекциите. На практика обаче създават един след друг все по-големи дисбаланси, като в покер игра всеки път удвояват залога. Първо беше стоковия балон от 2000-2001, след това имотния балон 2006 година, сега имаме гигантски балон в държавните дългови книжа. Какво представлява балон в държавните дългови книжа и какви са последствията от него - достатъчно е да погледнем какво се случва в Гърция, Испания, Италия ...
